Една тънка струйка дим

Начало книги

В късния следобед, когато Слънцето сърдито залязва зад равния хоризонт, Самуел Райт Бътлър, наричан от приятелите си просто Сам, се метна на коня си и запрепуска към Черните развалини.

Предисторията на това събитие започна рано-рано сутринта. Сам бе събуден, както обикновено, от мученето на жадните и неиздоени крави. Бързо се облече, плисна две шепи вода на лицето си и изтича на двора. По стар навик огледа небето, надявайки се на поне най-малък намек за скорошен напоителен дъжд. За съжаление и този ден се очертаваше напълно ясен и безплоден.

Отправи се към обора и на средата на пътя се спря отново втренчен в небето. Едва забележима тънка струйка дим се издигаше над Развалините. Минута по-късно тя се стопи и синевата придоби първородната си непорочност.

Сви гъсти черни вежди, намръщи помургавяло чело и дълбоко се замисли. Изглежда някой непознат бе запалил огън. А по тези диви и затънтени места, отдавна откъснати от цивилизацията, непознат почти сигурно означаваше враг. Страннато бе, че са се осмелили да се настанят в изоставения град сред дебнещи и непонятни опасности, където рядко човек бе успявал да преживее нощ от залез до изгрев. А може и да са попаднали там в ранните часове…

Читать дальше →