Белязаният

Начало книги

В късният следобед, въпреки че наближаваше хоризонта, Слънцето силно прежаряше. Самуел Райт Бътлър, наричан от приятелите си просто Сам, се прибра в къщата си и тръгна към задния двор. Пред вратата спря, вдигна ръка и леко натисна изкорубената дъска. Пантите неприятно заскърцаха. Прекрачи изтрития дървен праг и в същия миг умората го надви. Изпита противна слабост в краката, колената му поддадоха и едва успя да се довлече до скамейката, скована от някой предишен обитател на ранчото под короната на стара, но все още разкошна круша с чудни на вкус плодове.

Днес свърши толкова много работа!

Отпусна се направо на земята и погледът му се зарея в изпепелената от жегата далечина. Унесът извика спомени от миналото. Мярнаха се отдавна забравени образи. Скръб, тъга и надежда се смесиха в едно цяло и се превърнаха в здрав успокоителен сън

— Събуди се, Сам! — Алекс, железният кон се бе сврял в нишата на стената до входа. — Дори до Дома си, не бива да спиш под открито небе без защита.

Читать дальше →