Аз идвам

Начало книги

Аз съм вакеро. Разбирам, че това е съмнителна препоръка, но какво да се прави, друга нямам. И дядо ми, и баща ми бяха вакеро. Но биха избили зъбите на всеки, който би посмял да ги нарече така. А на мене ми е все едно. Нека съм вакеро. И нищо друго не мога да бъда. Не ме привличат нито солидната кантора, нито волана на камиона, нито блестящите рафтове в магазините. Ден след ден едно и също: жалки стотинки в джоба, змийските очи на шефа, телефони, документи, клиенти… И трескава, изгаряща жажда, подсилена от филмите и гланцираните корици на списанията. Там виждаш недостъпни жени с кожени палта и брилянти, стогодишни вина, дълги седефени автомобили, коне, яхти, вили. Но най-вече ненавиждам сухите, презрително свити уста на портиерите в онези ресторанти, в които не ме пускат.

Както и да е! Сега нямам коне и яхти. И не са за мене заведенията по клубовете. Но аз имам онова, което другите само сънуват — свобода. Сам съм си началник, шеф, бог. Нищо, че знам какъв цвят има устата на смъртта — ще дойде и моят ден. И нека да умирам от жажда в бушта, от глад — в пампата, от страх — в селвата. Но никой не вижда и не знае. А пък с какъв скандал ме залови Интерпол в Париж — такъв приятен спомен!

Читать дальше →