В пропастта

Начало книги

Черната нощ беше спокойна и тиха. Разнасяше се само мекото жужене на новия двигател на поршето. Тя обаче чуваше кроткия, хленчещ глас — пак я умоляваше с тих, дълбок шепот. Напоследък въобще не я оставяше на мира.

Наоколо нямаше никого — Джили шофираше сама по крайбрежната магистрала. До нея се плискаше океанът, но тъй като нямаше луна, приличаше на огромна черна пустош. Поршето, чувствително и към най-незначителното помръдване на пръстите й, леко зави наляво — към скалата, към безкрайната шир от черна вода долу.

Гласът на Лора започна да хленчи в съзнанието й, ставаше по-висок, изпълваше я. На Джили й се прииска да се пръсне.

— Млъкни!

В миг писъкът на Джили изпълни колата. Гласът й прозвуча остро и грозно. Въобще не приличаше на Лориния — на загубило се, хлипащо безутешно дете. Само смъртта щеше да донесе спокойствие. Гласът на Лора отново закънтя в главата й. Джили сграбчи волана и се загледа право напред; молеше се за себе си, настояваше този звук да млъкне, Лора да се махне.

Читать дальше →