Цената на рая

Начало книги

Беше през юни 1804 година, при второто й посещение в имението Чейз Парк. До слуха й достигна гласът на една от слугините на горния етаж, обясняваща на младата си помощница, че деветгодишната господарка е копеле.

— Копеле? Ай’стига, бе. Да н’съ будалкаш с мене, Ани? Малката гадинка е копеле? Ми то ’секи ръзправя, че е братовчедка — от Холандия ли, от Италия ли — и аз не знам.

— Да-да, братовчедка от Холандия или Италия — вятър! Майчето й си живее някъде надолу към Дувър — там й е Холандията и Италията на нея. Нег’ва светлост честичко я навестявал или поне тъй дочух дъ ръзпрая мисис Емъри. Истината е че тя си е копеле на нег’ва светлост, и туйто. Виж й само очичките — по-сини са от петната по яйцето на червеношийка.

— Ама колко пък е безсрамно, дето негова светлост го е довел отрочето тука, съвсем под носа на нейна светлост.

— Тъй си е, ама ей на — такива са благородниците. Нег’ва светлост сигур вече не им помни броя на копелетата си, та к’во значи едно повече? Но туй го е довел тука, значи му е любимка. А пък малкото се разтапя от усмивки и смехове, радва се кат’че ли цял живот е живяло тука. Ама шъ видиш, че нейна светлост шъ я оправи набързо. Чух, че малкото зверче щяло да остане само две седмици.

Читать дальше →