Сабрина

Начало книги

— Ако не се махнеш от мен, ще викам!

— Разбира се, че няма да се махна, писанче! Ти знаеш какво си за мен — едно малко писанче. Моето малко писанче. Мога да си те галя, а ти само ще мъркаш от удоволствие в ръцете ми…

Беше студен зимен следобед. В стаята с портретите притъмняваше.

— Да — каза той, усмихна се и тръгна бавно към нея, протегнал грациозно ръка. Смарагдът на показалеца му проблясваше.

— Ще харесаш това, което съм приготвил за тебе, Сабрина. Още от самото начало зная, че силно го желаеш, но трябваше първо да се оженя за Елизабет, нали разбираш? Сега вече всичко приключи и аз съм тук. Вече можем да бъдем заедно.

Сабрина видя как протяга ръце към нея, като че ли иска да я погълне. Дръпна се назад и заотстъпва, докато гърбът й се опря в ръба на голямата позлатена рамка. Изведнъж споменът за стаята с портретите избледня… Тревор си беше отишъл… Остана сама.

Закашля се. Болката продължаваше да смазва гърдите й. Въпреки че задушаването не беше вече така мъчително, всеки спазъм отнемаше по малко от силите й. Усещаше празнота — като че ли под ребрата й беше кухо. Това още повече я измъчваше и изтощаваше. Трепереше от болка, опитваше се да се овладее и да преодолее безсилието.

Читать дальше →