Аристократът

Начало книги

Защитниците на нюйоркските „Звезди“, стиснали шлемовете си, стояха безпомощно по страничните линии и гледаха как Карпатиан, голмайсторът на „Железните“, шутира високо от четирийсет и третия метър право към вратата. Брант Ашър видя как топката влетя само на сантиметри от страничната греда и напрегнато зачака сигнала на съдията.

Ударът си го биваше.

Гай Ричардсън, нападателят на „Звездите“, хвърли шлема си на земята и ядосано затропа с крака:

— По дяволите! Не вярвам! Как можа така да ги мине! От петдесет метра!

Карпатиан подскочи от радост и изчезна сред тълпа от играчи.

— Запалянковците тук на стадиона пощуряха — пищеше екзалтирано коментаторът.

Сякаш пилоните се тресат, помисли Брант. Някой от съотборниците му яростно изпсува, но повечето мълчаха с наведени глави. На електронното табло се изписа крайният резултат: двайсет и четири на двайсет и един. Този полуфинален мач бе свършил. Техният шанс за Суперкупата бе отишъл по дяволите.

Читать дальше →