Извънземното

Начало книги

Корабът се носеше плавно, спуснал към Земята котвена верига от лавандуловосини лъчи. Ако човек се озовеше на мястото на приземяване, би му се сторило, че от нощното небе пада гигантска старинна играчка за елха — тъй съвършено кръгъл и бляскав беше корабът, фино инкрустиран с тънък готически мотив.

Мекото сияние на корпуса му, обсипан с нещо като диамантен прах, би накарало наблюдателя неволно да потърси с очи изящната кукичка на върха му, с която е бил окачен в някоя далечна галактика. Ала наоколо нямаше никого, а корабът не се бе спуснал случайно, автоматичната му система за навигация го бе приземила безпогрешно. И все пак скоро щеше да бъде допусната грешка…

Люкът се отвори и пришълците с чудати инструменти в ръце се пръснаха да проучват наоколо, подобно древни елфи, понесли се към своите потънали в мъгла и облени от лунна светлина градини. Когато мъглата се разсея и мекият отблясък от корпуса ги освети, стана ясно, че това не са елфи, а странни същества с някаква научна мисия, — те вземаха образци от цветя, от мъх, от храсти и фиданки. И все пак необичайната форма на главите им, дългите отпуснати ръце, дребните тумбести телца напомняха с нещо света на елфите, а добавим ли и нежността, с която се отнасяха към растенията, това впечатление се засилваше. Разбира се, ако имаше кой да ги види, ала наоколо беше безлюдно и космическите елфи ботаници можеха да работят спокойно.

Читать дальше →