Огненият патрул

Начало книги

Слънцето бавно се издигаше над Златния град. Безликите сенки се разпръснаха из пукнатини и мазета, а многобройните „маргаритки“ лениво се разтвориха, за да уловят магическата енергия. Неуверено и предпазливо по улиците започнаха да се появяват хора. Но липсваше обичайното сутрешно оживление, виковете на уличните търговци, веселия детски смях и щастливите лица…

Днес беше ден за траур. И този траур беше посветен не толкова на внезапната смърт на императора на Илирия, колкото на края на спокойния живот. Живееха си хората в Илирия спокойно и изведнъж хоп — време за промяна. А времето за промяна си беше много смутно време. Всички жители на Лита усещаха, че се надига буря, но от това не им ставаше по-леко. Още не е било смутни времена да минат без жертви от страна на мирното (и не толкова мирното) население, което не принадлежи към Високите домове. Но без жертви от страна на управляващите семейства — да, това се случваше често. И обикновеният народ страдаше винаги, независимо от изхода на конфликта, отприщен от Високите домове за такава ежедневна дреболия като властта. Ето защо не им беше забавно на обикновените хора.

Читать дальше →