Фронт

Начало книги

Уин Гарано оставя двете кафета на масата за пикник пред училище „Джон Ф. Кенеди“. Слънчев майски следобед е и Харвард Скуеър е пълен. Уин яхва пейката. Горещо му е и се поти в черния костюм „Армани“ и лачените обувки „Прада“. Убеден е, че първоначалният собственик на дрехите е мъртъв.

Заподозря го, когато продавачката от „Хенд-Ми-Ъп“ го осведоми, че може да се сдобие с „леко износен“ костюм за деветдесет и девет долара. След това започна да вади сака, обувки, колани, вратовръзки, дори чорапи — „Хюго Бос“, „Гучи“, „Ермес“, „Ралф Лорън“. Всичко това на една и съща „известна личност, чието име не мога да ви кажа“, и Уин си помисли, че преди не чак толкова време някой от нападателите на „Пейтриътс“ е намерил смъртта си в автомобилна катастрофа. Висок метър и осемдесет, мускулест, но не като бик. С други думи, горе-долу като Уин.

Седи сам на масата за пикник и се чувства адски неловко. Студенти, преподаватели, елитът — повечето с джинси, къси панталони и раници на гръб — се събират на групички по съседните маси и водят задълбочени разговори, в които се прокрадват и коментари за тъпата лекция на окръжен прокурор Моник Ламонт, изнесена преди малко във Форума. „Без изоставени съседи“. Уин я е предупредил, че заглавието е объркващо, да не говорим за баналността на темата за такъв престижен политически окръг. Но тя не признава, че е бил прав. Той пък никак не е доволен, че му е наредила да кисне тук в почивния му ден, за да може да се разпорежда с него, да го унижава. Запиши си това. Запиши си онова. Обади се на този и този. Донеси кафе. От Старбъкс. Лате с обезмаслено мляко и захарин. Чакай я отвън на жегата, докато тя бъбри на хладно в центъра „Литор“.

Читать дальше →