Заслужена награда

Начало книги

В село Слънчеви ливади, село малко, но красиво, двама земеделци млади си живееха щастливо. Първият бе пъргав, жив, много як и работлив. Уж си пее и свирука, а все нещо прави, чука. И защото с труд и ред той прослави се навред, кръстиха го Работливко. Другият пък — Приказливко. Той пък се прочу с това, че бе учена глава. Знаеше и да говори, биваше го и да спори. И речта му бе гореща, сладкодумна, умна, веща и обичаше за слава всички вред да поучава.

Работливко не спореше, но със новото вървеше. Пръв от цялото село̀ той си купи колело. С него като със крила по градища и села хвъркаше нашир и длъж. Па приготви го веднъж да отиде във града на лозарския конгрес.

— Ех, и аз ще ходя днес! Ала как ще прелетя! — с жален глас на Работливко дума хитро Приказливко. — Много ме боли кракът, та не съм за дълъг път. Ето на̀, боли, боли, сякаш стъпям на игли! Ех, ако на мен речеш колелото да дадеш, туй ще е добра услуга. Аз пък ще ти сторя друга. Ти и пеши ще дотичаш, да пътуваш ти обичаш, че си, брате, здрав и як, а пък аз съм с болен крак. То за теб не е далеч. А пък има умна реч: „Който днеска братски дава, двойно утре получава!“

Читать дальше →