Неразделни другари

Начало книги

Двама селяни-земляци имаха момци юнаци. Първият бе здрав и як и бе истински юнак. Доста лакомо ядеше и като левент растеше. И не беше мързелив, а работен, пъргав, жив. Но да учи го мързеше, книги никак не четеше. Видиш го все мига-мига, с пръсти сочи, срича книга, а за друго мисли той — мисли за игри и бой.

И баща му бе работен, но и той бе неграмотен, та му думаше и той:

— Я ти, сине, се не бой! Теб наука ти не трябва, с труд ще си изкарваш хляба. Щом се трудиш, туй ти стига и не ти е нужна книга!

Да чете синът престана и така неук остана. И във селото тогаз кръстиха го Книгомраз.

Другият младеж не беше нито толкоз здрав и як, нито толкова юнак. Ала книги той четеше, бе прилежен ученик: стана тъй голям умник. И помагаше във къщи, без да кряска и се мръщи. Хем си работеше нещо, хем се учеше горещо. Книгата му беше драга — с нея става, с нея ляга. И така изчете той книги най-добри безброй. А пък и баща му често го подтикваше горещо:

Читать дальше →