Скиорът

Начало книги

Сашо беше запален по ските. Нищо че беше от Варна. А може би точно затова. Стара истина е, че каквото му липсва на човек, най го дърпа към него. Така че когато приятелите му състуденти му позвъниха и го поканиха да купонясат няколко дни след зимната сесия на Витоша, той без колебание заряза родителите, при които тъкмо се беше прибрал, нарами ските, качи се на автобуса Варна—София и се изсипа в апартамента на Росен. Росен беше кандардисал баща си още предния ден да се разкарат с майка му за 3–4 дена на вилата. Баща му беше заместник-ректор на минногеоложкия институт, така че беше свободен. Майка му пък работеше като научен сътрудник в един от институтите на БАН, така че си беше перманентно свободна. И двамата се съгласиха без особени колебания, тъй като им беше писнало от София. Така че сега теренът беше свободен. Което пък означаваше, че въобще не беше свободен, а беше задръстен с пиячка и компанията от 6 човека беше започнала яко празнуване на края на зимната сесия. Сашо се беше наточил за ски, но нямаше как да отстъпи на уговорките на приятелите и се присъедини към компанията.

Читать дальше →