Неканен гост

Начало книги

Позволете ми и аз да ви разкажа една история. Е, не е толкова забавна като вашите, нищо особено не е, но ми се ще и аз да участвам в мохабета. Иначе ще ме сметнете за темерут. И си е пълна измислица отначало докрай, за разлика от вашите. Та щом нямате нищо против…

Историята се случи през една нощ миналото лято в края на август.

Събудих се със смътното усещане, че нещо не е наред. Знаете как е — измъкваш се бавно от пелената на съня и се потапяш в реалността, която се мъчи да те сграбчи в обятията си. А ти се дърпаш и искаш да попаднеш обратно там — в небитието на съня. Където е топло и уютно. Където няма досадни задължения и тъпи началници. Където не те гони часовник и няма сметки за плащане. Където… абе ясно. На всеки му писва от неприятностите и не му се връща при тях.

Само че днес ми е почивен ден. Още съм в отпуска. Часовникът не е звънял. В стаята е тъмно и тихо… Какво, мамицата му, ме е събудило от най-сладкия сън?

Читать дальше →