Завещание

Начало книги

Още от вечерта личеше, че краят наближава. Старецът се бе отпуснал неподвижно, дишаше тежко и от време на време се унасяше. Сетне изведнъж стреснато отваряше очи, целите черни, в дъното на пръстеножълтите очни кухини, оглеждаше учудено наоколо, сякаш се връщаше отдалеч, и простенваше за водица. Така мина нощта. На сутринта болният се посъвзе, поиска да му опекат топла питка. Когато след един час снаха му донесе в кърпица прясно опечена, оваляна в пепел питка, болният взе една хапка, поднесе я до уста и не вкуси.

Тогава Къню реши, че няма какво повече да чака. Впрегна разглобената каручка, постла отзад на скамейката повече сено, покри го с чул и влезе при стареца:

— Отивам до Зърнево, тате… За съдията… Да свършим и таз работа, че да ти олекне и на тебе… Ей, Петра ще стои туканкана, при тебе… Ти не се бой…

Помълча малко и смотолевено добави:

— То няма кусур, че ще дойде съдията… Тебе пак може да ти размине… Ама барем туй да е свършено…

Читать дальше →