Затворникът

Начало книги

Беше през военните години. Служех тогава като офицер от допълняюща част в едно планинско градче. Подготвяше се за фронта последният набор и всеки час очаквахме телеграма да тръгнем.

Тоя ден бях дежурен по дружина. Още от заранта казармата се изпразни: ротите излязоха за учение на плаца до реката. Силно априлско слънце печеше зелените хълмове и белите къщи на градчето. Казармените помещения с разтворени прозорци като че пиеха слънчевия блясък и хвърляха надалеч големи зайчета. Беше безлюдно и тихо в широкия двор. Във въздуха се чуваше само едва-едва бръмтеж на пчели и далечно гукане на гургулици. От време на време тежкият дъх, който се носи от всяка казарма, изчезваше за минута и един нежен, съвсем лек аромат на зюмбюли лъхваше за малко и отново се загубваше.

В такива сутрини светът изглежда съвсем нов, прекрасен, изпълнен само с ведрина и радост.

Бях обиколил вече войнишките помещения, склада и кухните. Оставаше да проверя ареста и караулното помещение до него. То гледаше към север с едно-единствено прозорче, под което стоеше часовоят. След проверката на караула запитах старшия подофицер:

Читать дальше →