След полунощ

Начало книги

Дървеното часовниче изкука дванадесет пъти. В цялата къща е тихо и тъмно. Всички спят. Само в детската стая лампичката в ъгъла блещука.

— О-о-х, о-х, о-х! — въздъхна старият долап до стената и открехна едното си крило. — Излизайте, деца!

Ф-р-р! — изфуча отвътре и кацна на пода един аероплан с пружина. С писък скочиха един голям захарен мишок и четири шоколадени мишлета. Ситно-ситно, с шумолене от коприна, излезе женска кукла, облечена цяла в черно, с панталони вместо рокля и с изрисувано лице. Изтърколи се едно грамофонче с тръба, а след него едно зелено балонче, вързано с конец. И най-после на два скока пристигна при тях един ластичен заек, напълнен с въздух.

— По-бързо, по-бързо, всички! — обади се някой в полутъмната стая. — Де са старите? Всички заедно! На обща трапеза!

— Тук сме, тук сме! Идем! — отвърнаха различни гласове от ъглите.

Ей изпод долапа, в строй — затропаха пет оловни войника, предвождани от капитана с гола сабя. Но, Боже Господи, те не бяха вече войници, ами инвалиди: кой без ръка, кой без крак, а един дори без глава!…

Читать дальше →