Разни хора, разни идеали II

Начало книги

— Наливай, наливай! Още… още…

— Ще прелее.

— Нищо, нека прелей, наливай! Искам да дигна пълна чаша, да я пресуша до дъно, нека се разлее виното по всичките жили на моето тяло, нека се стопли това тяло, което се сгърчваше и вкочаняваше, ето вече третя година, под хладния меч на парламентарната анкетна комисия. Наливай!… Стига… Благодаря. Вземи и ти чашата си. Е хайде, наздраве. Ура, да живее амнистията!… Ох, сладко винце! Сега усещам всичката му прелест, сега, когато смъкнаха от плещите ми адския товар… И така, нашите приятели теглиха черта на миналото. Браво! Значи, всичко от миналото е предадено вече на забвение. Браво! Значи, отсега нататък и да се разкрие вече грозната драма на Орландовските гробища… (я виж в съседната стая няма ли някой да подслушва)… значи, и да се разгатне енигмата на зеленото сукно с металическото копче, и пламъкът на петрола в нощната тъмнина, и ужасният смрад, и цвъртението… и закритият фаетон в Драгоманското дефиле, и всичко, и всичко… У-у! Косите ми настръхват… Но, баста! Всичко е заличено вече с амнистията. Да живее, трижди да живее амнистията…Значи, сега да се разкрие оргията в IV участък през 1888 година — пак нищо, всичко е предадено на забвение и нащите четири девици ще преклонят глава пред повелението на закона и… ще затаят своята жажда за възмездие, ха-ха-ха!… О, нашият приятел не е прост, знае той много добре, че животът е колело, че могат да настанат времена за истинско разчистване на сметките… Молодец!

Читать дальше →