Пътешественик

Начало книги

Мър-мър изскочи от зимника тичешком. Сърцето му се пръскаше от мъка. Той не смееше да се обърне и да погледне назад. Там лежеше мъртъв единственият му приятел и сега той беше вече съвсем самичък в целия свят. Не можеше и да помисли, че ще се върне пак в гнездото на стария котак. По-далеч, колкото може по-далеч! Той хукна по покривите, без да знае де отива.

Беше хладна сутрин. По керемидите лъщеше влага. Долу, из улиците, отваряха магазините. Идеше миризма от месарниците и дъх на топло мляко от разтворените прозорци. Но на клетия Мър-мър не му беше до ядене. Тъгата и самотията го шибаха като камшици. Той търсеше само някоя добра душа, за да изприказва болката си, та да му олекне малко.

Най-после съзря на една стряха един побратим — голям, сивочер, мършав котарак, който се миеше срещу слънцето. Мър-мър наближи към него с най-добри чувства и дори се приготви да го поздрави любезно. Ала онзи изведнъж настръхна, изсъска като змия, скочи неочаквано насреща и го удари с лапата си.

Читать дальше →