По жетва

Начало книги

Една оса долетя през вратата на колибата със звънливо бръмчене, обиколи бързо стените, завъртя се още веднъж, като че да провери дали всичко е в ред, и отново изчезна навън. Тишината изведнъж стана още по-гъста, сякаш бе настъпила неочаквано, и Асен дигна глава и се огледа. Той току-що бе свършил работата си: правеше фенер от една издълбана диня. Чудо фенер! Динята беше пъстра отвън, дупките правилни, чисто изрязани и довечера колибата им щеше да светне.

Той погледна към вратата и примижа. Ослепителен блясък бе залял полето, въздуха, небето. Пред колибата лежеше широкият техен бостан с едри дини, тъмни и лъскави, и бледожълти водни пъпеши, натъркаляни върху напечената пръст. Зад него беше полето — осеяно с кръстци и тук-там неожънати нивя. По-назад трептяха няколко върби до Тунджа, а в дъното синкав като стъкло се мержелееше Балканът. Жегата на летния ден, която бе потопила всичко отвън, спираше до вратата на колибата, без да влезе вътре. Там беше полутъмно и хладно. Колибата беше големичка, изплетена от вършини и затрупана с шума. Вътре имаше две постели от сено, стомна, торбичка с храна, Две свещи, няколко книжки, а в дъното куп дини и пъпеши, брани заранта и вече изстинали.

Читать дальше →