По булеварда

Начало книги

В тоя час сладкарницата е почти празна. Червените масички и столове са наредени под широката тента и чакат. Прислужниците, облегнати на вратите, с кърпи под мишница, оглеждат улицата. Рано е още. Площадът блести напечен. Въздухът е осезаем като топла вода.

До една масичка при стената седи двойка. Мъжът — плещест, възрастен, но още запазен, с леко оредели коси и значка на запасен офицер на петлицата. Тя — млада жена, едра, в жълторозова, златиста рокля. Косите й, изкусно коафирани, също са лъскаво-златни, нозете — стегнати в копринени чорапи, бананов цвят. Лицето е свежо, като че току-що се е изкъпала, и цялата тя прилича на голям, полуобелен банан. Само очите са тъмни и в тях личи грижливо поддържан, сериозен и едва-едва меланхолично-разочарован израз.

— Значи, ти си отдавна тук?… Че как така досега да не се видим? — чуди се мъжът. — Е, в кой театър се подвизаваме понастоящем? Де жънем лаври и тям подобни?…

Читать дальше →