Панаирът

Начало книги

Събужда те някаква далечна мелодия, отваряш очи — и веднага примижаваш: в стаята играят големи слънчеви зайчета. Завесата на прозореца леко се полюлява и вълни от сутринна свежест идат заедно с песента: камбаните на целия град радостно ликуват в това априлско утро. Още не можеш да разбереш де си. Но когато надзърнеш през прозореца и видиш отсреща куршуменото кубе на градския часовник, черния циферблат с големи жълти стрели, когато съзреш желязната църковна ограда с наредените отвън табли симид и захарни петлета — някаква тръпка изведнъж свива сърцето ти. Това е твоят град, който те приветствува, тебе, късен пътник, гостенин само за един ден.

Празнична глъчка се носи из улицата. Откъм къдравия хълм насреща иде мирис на люляк. Из църквата бавно излизат благочинни семейства с върбови клонки в ръце, повели пременени момченца и момиченца. Днес е Връбница, тихият празник на пролетта. Всичко е останало същото — и баирите, и църквата, и мраморната чешма на ъгъла, и богомолците… Само ти, далечен и чужд, гледаш от стаята на хотела над всичко и тръпнеш: рамката на прозореца затваря някаква стара, позната щампа, дето всички фигури внезапно са оживели и сега тържествено излизат на площада.

Читать дальше →