Когато децата заспят

Начало книги

— Ку-ку, ку-ку, ку-ку — изпя няколко пъти дървеното часовниче над леглото и млъкна.

Мама се навежда над Катиното креватче, погалва Катето по бузата и казва:

— Спи, детето ми, спи!

Едната ръчичка на Катето държи новата кукла Фифи, която вчера заран й подариха, другата е под завивката. Мама угася лампата и излиза на пръсти. Катината ръчичка се отпуска и Фифи се изплъзва от пръстите й. В стаята е полутъмно. Само в ъгъла кандилцето пред иконата блещука. Спи земята, спи стаята, спи Катя, спи Ваньо, спят всички и всичко.

Всичко ли? Не, не. Ето виж: тихичко се промъква през прозореца един лунен лъч — син като копринена жица, движи се тук-там и спира до креватчето. Някой леко въздъхва: Фифи, новата кукла от вчера, тупва на земята и прошепва:

— Е, най-сетне заспаха!

Изведнъж се чува шум и смях. Червеният палячо пляска с ръце и се изкисква гласно. А изпод леглото се разнася пискливият глас на старата кукла от парцали с мастилено лице — леля Тота.

Читать дальше →