Градчето

Начало книги

Засрамено от собствената си незначителност, то се гуши между трите рошави хълма, зад които тъмнее Балканът. То не се вижда отникъде, освен когато се влезе в него. То е като крайпътните камъни, като изсъхнал дънер, сраснало с пръстта, с опадалата шума, безлично, изоставено и кротко. Неговото полуизличено име не напомня нищо. То почти няма име.

Дълги часове са се изнизали от заранта. Каруцата е пяла своята жаловита, несвършваща песничка. Редили са се завои, падини и урви. Привечер наоколо като че няма нищо друго вече, освен тая посърнали полета със сребърни паяжинки, далеч на хоризонта ръждивите гори и това опалово небе, в което се топи всеки звук на есенния ден. И току изведнъж, вляво, през жилестите клони на стар орех, изникват сини первази на църква с кубе и кръст над него. Прашният път се превръща в тясна разкривена уличка, от двете страни се навеждат двукатни почернели къщи с капаци, изплувва в дъното схлупено кафененце с асма и двама старци под нея. Това е градчето.

Читать дальше →