Есенно слънце

Начало книги

От три дни се вари ракия. Вчера заран пристигна от Буковец с каруцата Лукан, ратаят, запрепускал чак досред двора. Брадясал, почернял, бъбрив повече от друг път. Още неспрял, и викна:

— Бай Асене-е!…

Той знае, че няма защо да вика, но не може да се сдържи. Висок, мършав и бос, с дрипави панталони, през които се вижда голо месо, той разпрягаше, подръпвайки кобилата за ушите, ухилен и чевръст. Каскетът му се крепеше на тила, на долната му устна бе лепната цигара, а другата пъхната зад ухото.

От дъното на огромния сайвант се появи стопанинът с тесла в ръка, по риза, разгърден.

— Бай Асене! От общината заръчаха да платиш таксата за днешната каша… До три часа, кай агентът, да платиш! Инак, кай, ще сложим печат… До три часа!… Сега Малчовите туриха да доизваряват един казан…

Той сне цигарата от ухото, запали я от угарката и продължи:

— Бай Асене!… — Я!… Четиридесет и пет литра — тупна той бурето в колата — жълта, препечена… Цяла нощ не сме мигнали с дядо Михал…

Читать дальше →