Чудесният панаир

Начало книги

— Кри-кри — каза домашното щурче. — Хайде, нали ще ходим на панаир? Или ти забрави? Хайде, ставай, че брат ми чака вън. Той ще ни води.

Данчо скочи.

— Тю-ю! Забравих наистина! Хайде, готов съм.

На двора намериха полското куче. Двамата братя си пошепнаха нещо и после тримата поеха през рътлината. Беше слънчева сутрин. Отсреща гората бе същинска тъмна стена. Пътечката се виеше като змийче. Щом стигнаха до първите дървета — чу се силно потропване. Надалеч някой се отзова. Един кълвач чукаше по кората на едно дърво и някъде из гората отговори друг.

Данчо се спря нерешително.

— Не бой се! — обади се щурчето. — Той е на стража — обажда, че иде някой. Тук не обичат хората, защото между тях има и зли. Но ти си мъничък, и щом си с нас — не се бой. Хайде! — И тръгнаха.

Влязоха по-навътре и изведнъж в ушите им гръмна шум и врява от всички горски гадинки. Зайци удряха барабани по поляните и викаха всички на панаир. Цвъртяха птички. Из дупките подаваха глави къртици. Бързаха нанякъде мравки и бръмбари. Чуваха се пищялки и тропот на хоро.

Читать дальше →