На юг от Брод стрийт

Начало книги

Баща ми беше този, който нарече града Къщата край реката.

Говореше за Чарлстън, Южна Каролина, където беше роден — град, горделив като паун, толкова красив, че очите те заболяват от хубост само докато обикаляш тесните му улички. Чарлстън беше храмът на моя баща, неговото детско дървено конче, тихата му лудост и голямата любов на живота му. Именно той възпламени у мен страст, която не ме е напускала и никога няма да ме напусне. Аз също съм роден и отрасъл в Чарлстън. Двете реки в града — Ашли и Купър — са заливали и формирали всичките дни на живота ми в този пълен с легенди полуостров.

Нося у себе си порцелановата красота на Чарлстън като изящна, отваряща се на пантички раковина от нежно мекотело. Моята душа е с формата на полуострова — загоряла от слънцето и препълнена с водите на неговите реки. Приливите в града заливат ума ми всеки божи ден, подвластни на прищевките и ритмичната хармония на изгряващите от Атлантика пълнолуния. Успокоявам се, като видя редиците палми, изправили се на пост като стражи по брега на езерото Колониъл, или като чуя камбаните на „Свети Михаил“ да бият в съзвучие с песента на цикадите, изпълнили дърветата по Мийтинг стрийт. Дълбоко в себе си винаги съм знаел, че съм едно от онези непоправими същества, известни като чарлстънци. Самият аз с учудване осъзнавам, че животът ми в града е повече въпрос на призвание, отколкото на даденост; той е моята съдба и моят избор. За мен е голяма привилегия да си роден в един от най-красивите американски градове, не някакъв превзет, тузарски, лъскав и напудрен град, не град със звънчета на пръстите или с ярко лакирани нокти на краката, а неспокоен, изтерзан и недооценен град, който не търпи безвкусици и показност.

Читать дальше →