Късното шоу

Начало книги

Героите и събитията в тази книга са измислени. Всякаква прилика с реални хора, живи или мъртви, е съвпадение и не е търсена от автора.

Балард и Дженкинс спряха пред къщата на „Ел Центро“ малко преди полунощ. Първото обаждане за смяната. Край бордюра вече беше спряла патрулна кола и Балард разпозна двамата униформени, застанали на предната веранда на къщата пред сивокоса жена по хавлия за баня. Джон Стенли беше старшият водещ офицер на смяната — „босът“ на улицата, — а партньорът му беше Джейкъб Рос.

— Мисля, че тази е за теб — подхвърли Дженкинс. След две години партниране бяха установили, че Балард се справя по-добре от двамата с жертвите жени. Не че Дженкинс беше чудовище, но Балард някак усещаше по-добре емоциите им и реагираше по-адекватно. Противоположното беше вярно, когато попадаха на жертви мъже.

— Ясно — отвърна Балард.

Слязоха от колата и тръгнаха към осветената веранда. Балард държеше радиостанцията си. Качиха се по трите стъпала и Стенли ги представи на жената. Казваше се Лесли Ан Лантана, на седемдесет и четири. Балард не смяташе, че тук ще имат много работа. Повечето грабежи приключваха с доклад, може би обаждане да дойде колата на криминалистите, за да вземат отпечатъци, ако имат късмет и забележат признаци крадецът да е докосвал някоя повърхност, от която е възможно да се свалят годни отпечатъци.

Читать дальше →