Фамилията Прици

Начало книги

Пералнята „Сент Джоузеф“, главно седалище на клана Прици, бе ниско и широко триъгълно здание, врязало се като парче торта в центъра на Флетбуш. През октомври 1969 г. се навършиха пет месеца, откакто Винсънт Прици бе станал бос, т.е. след оттеглянето на баща му, за когото този акт означаваше формално предаване на титлата и задълженията в ръцете на сина и отпадане на всекидневното ходене в „пералнята“. Нищо не беше се променило. Босът бе Винсънт, но негов бос си оставаше дон Корадо.

Винсънт бе сериозен мъж със строг вид: лицето му, свито като юмрук, излъчваше едва сдържана ярост и наподобяваше една от куклите на сеньор Уенсис с антиобществено поведение. Страдаше от подагра, високо кръвно налягане, язва, псориазис — защото беше човекомразец. Цели двадесет и четири години беше sottocapo1 и vindicatore2 на баща си; сега босът беше той. Но дори и това ненавиждаше. Винсънт заговорничеше със собственото си невежество. Човек блъскан и бит отвсякъде, той ръфаше плътта си и я изплюваше върху света.

Читать дальше →