Вечният болен

Начало книги

Денят беше навъсен и дъжделив. Завесите в нашата стая бяха наполовина вдигнати. Холмс лежеше на софата и препрочиташе писмото, получено с утринната поща. Понеже бях живял дълго време в Индия, аз много повече бях привикнал да понасям горещината, отколкото студа, затова октомврийското време съвсем не ми бе приятно. Във вестника нямаше нищо интересно; парламентът бе разпуснат. Всички, които можеха, бяха напуснали града и аз, от своя — страна, мечтаех за алеите на Ню Фларънт и за бреговете на Южното море. Спадането на цените на книжата на борсата ме застави да отложа заминаването си за по-благоприятно време, което доста ме огорчаваше, а моят другар съвсем не страдаше от това, понеже нито селото, нито синьото море имаха за него привлекателна сила. Той обичаше да снове сред петмилионното население, като разстилаше навред мрежите си, и да блуждае между тях, внимателно заслушан в най-малкия шум или слух за някое неразкрито престъпление. Хубостите на природата не го вълнуваха и единственото разнообразие, което си позволяваше, беше да преследва по петите разни разбойници от един град в друг или дълбоко в страната.

Читать дальше →