Смъртоносните фигури

Начало книги

Холмс престоя няколко часа мълчаливо, превил дългия си тънък гръб над ретортата, в която вареше нещо особено горещо. Главата му бе приведена и той ми приличаше на някаква странна тънка птица с тъмносиви пера и черно качулче.

— И тъй, Уотсън — издума нечакано той, — вие нямате намерение да вложите капитала си в южноафрикански акции, нали?

Аз потръпнах от учудване. Колкото и да съм свикнал с чудните способности на Холмс, все пак това проникване в най-съкровените ми мисли беше съвсем необяснимо.

— Откъде знаете за това? — попитах аз.

Той се изви на стола си с димящата цигара в ръка и дълбоките му хлътнали очи някак забавно блеснаха.

— Е, Уотсън, признайте, че сте съвсем объркан — каза той.

— Признавам.

— Трябваше да ви поискам разписка за това.

— Защо?

— Защото след пет минути ще кажете, че всичко е било невероятно просто.

— Навярно няма да кажа нищо подобно.

— Виждате ли, мили Уотсън! — Холмс сложи, ретортата на един статив и заговори с тон на професор, който чете лекции пред аудитория: — Всъщност никак не е мъчно да се построи верига от изводи, които произтичат един от друг и са много прости, щом се вземат поотделно. Ако след това се изоставят следващите изводи и се поднесат на слушателите само изходната точка и заключението, може да се произведе поразителен, макар и фалшив ефект. Пък и всъщност не е трудно, след като прегледате вдлъбнатината между показалеца и средния пръст на лявата си ръка, да се уверите, че не мислите да вложите мъничкия си капитал в златоносни жили.

Читать дальше →