Брат, стреляй пръв

Начало книги

„Да живее УВО ’93!“ Най-после останаха в миналото отвратителната войнишка каша, потните партенки и недоволната физиономия на старшината. Седем денонощия път с влак — и ето че Никита вече си е вкъщи.

Само че, неизвестно защо, душата му не беше изпълнена с радост от завръщането.

И ето я Москва — някаква непозната спирка на метрото, някакъв неизвестен квартал Черняево, трамвай с необичаен номер, затънтена уличка с дива растителност и вехти пететажни блокове.

В някоя от тези „хрушчовки“1 живеят родителите на Никита. И през ум не му е минавало, че могат да се установят на такова мизерно място.

Някога семейството им не живееше никак зле. Баща му беше виден чиновник в Градския изпълнителен комитет. Отговаряше за разпределянето на автомобилите — в негласната йерархия на ведомството той беше високо ценен човек.

Но по-късно го уволнили заради някакви пропуски. Оттогава той все по-често започнал да се утешава с бутилката. Може да се каже, съвсем се пропил. Лека-полека старите му приятели започнали да се отдръпват от него, но за сметка на това на хоризонта се появили нови — другарите по чашка. Но с нищо не могли да му помогнат, когато изхвърлиха сина му от един от най-престижните институти — Плехановския2.

Читать дальше →