Ония, дето черпят

Начало книги

Познавам отблизо един наистина щастлив от антиалкохолно гледище човек.

Тоя човек не кипи от гняв срещу пияниците. Не смята пиещите хора за изчадия на ада. Не става демонстративно от масата, като види на нея бутилка вино или водка. Не заглушава с негодуващо ръмжене вдигнатите в негово присъствие тостове. И самият той може би няма нищо против да пийне чашка в компания. Но…

Но той не пие.

Да не мислите, че заради лекарите?

Не, лекарите не са забранявали на моя човек да употребява алкохол. По простата причина, че той не ходи по лекари. Моят човек е напълно здрав.

Моят човек просто не може да пие. Не му понася.

Някакво особено устройство на вкусовите центрове. Някаква механична съпротива на организма. Идиосинкразия — така наричат лекарите това явление.

От една капка алкохол започва да му се повдига — дори само на езика си да усети. Не да изпие чашка водка, шоколаден бонбон с ром да си сложи в устата — пак му е неприятно. Вкусът на спирт убива удоволствието му дори от леките гроздови вина, които изглеждат толкова приятни и безобидни на вид.

Читать дальше →