Как пиша

Начало книги

Аз не пиша. Пишат жена ми, Лизавета Николаевна, или машинописецът на „Правда“ А. А. Зембровски, слушайки със сиизхождение измишльотините, които им диктувам. Но това не променя нещата.

Аз изцяло приличам на оня злополучен журналист от вица. Попитали го:

— Чели ли сте еди-коя си книга?

И той отговорил:

— Мили мой! Аз нямам време да пиша, та…

Много често самият аз се оприличавам на трамвай, натъпкан с пътници като в консерва, окичен с хора, увиснали по стъпалата и буферите, който разгонва минувачите с дивото си звънене и не спира по спирките. А понякога на келнерка от някоя нощна кръчма, където я викат едновременно от двадесет маси.

Като спя, се налага да изключвам телефона, иначе още в четири часа сутринта непременно ще ми се обадят от някоя позаседяла се компания:

— Другарю Колцов, прощавайте за безпокойството, по нали вие знаете всичко — хванали сме се тук на един бас: колко думи в руския език завършват на „зо“? Ние открихме две: „пузо“ и „железо“, а за трета не се сещаме. Бъдете така любезен!

Читать дальше →