Иван Вадимович — човек на ниво

Начало книги

— Да вървим малко по-бавно. Обувките ми стискат, а има да бием доста път. Да… неприятна история. На първи, оня ден, дето се казва, бяхме заедно в комисията по себестойността. Доста нервничеше преди доклада — как се зарадва само, че всичко мина добре! Не е знаел, сиромахът, какво го чака подир две седмици… Кой е оня отпред, до ковчега? Аха, това ли бил Кондаков? Като как е дошъл, по линия на президиума или персонално? Знаем се само по телефона, не бях го виждал лично. Пък млад… На тая възраст и вече член на президиума — не е зле… В последно време се пръкнаха някакви съвсем нови личности. Неизвестни личности. Говори се, че превеждали много свят от партийния апарат на стопанска работа. Идат все с големи претенции… Може би навреме си умря. В колегиума бяха почнали да го гледат много накриво… Търкания ли? С кого, с мене? Чистопробна лъжа. На мен никога не ми е пречил. Аз наистина бях потресен от смъртта му! Каква долна лъжа! Зная кой ви го е казал. Кругляковски ви го е казал. Не, недейте ме убеждава — ясно ми е, това е само Кругляковски. Не разбирам защо разпространява подобни слухове. Вие сте третият, от когото го чувам. Ще трябва да си поприказваме с него… В крематориума ли? Не, това ми е за трети път. Първия път, като умря един наш сътрудник, а после на погребението на Пьотр Борисович; вас тогава нямаше ли ви? Хубаво погребение беше. Маса народ, венци, музика, представител на президиума, знамена. На самия него, разбира се, му е все тая; той това не го видя… На моето няма да се събере толкова свят. Впрочем — зависи от организацията… Много зависи от отношението на колегите… Да, доста красиво! Особено моментът, когато ковчегът бавно се спуска надолу. А в мазето, при пещите, през онова прозорче ходили ли сте да гледате? И аз не съм. Не разбирам какво намират в тия зрелища.

Читать дальше →