Шансове

Начало книги

Седнал зад пищно украсеното си с дърворезба бюро, Коста Зенокоти гледаше в захлас седналата срещу него девойка. Тя изстрелваше думите, ръкомахаше и подсилваше казаното с израза на лицето си. Исусе! Той се отврати от себе си, че му минават подобни мисли, но пък тя беше най-сексапилната жена, която някога беше срещал в живота си.

— Коста? — рязко прекъсна тирадата си тя. — Ти изобщо слушаш ли ме?

— Разбира се, Лъки — побърза да й отговори той, все още смутен и объркан. Беше толкова млада… Колко ли годишна беше? Двайсет и седем или осем?… И на тези години беше вече толкова умна и отракана. Почти беше сигурен, че е разгадала похотливите му мисли.

Лъки Сантейнджело. Дъщерята на най-добрия и верен до смърт приятел — Джино.

Развратница. Дете. Дама без предразсъдъци. Изкусителка. Коста я познаваше във всичките й превъплъщения.

— Значи ти е ясно — тя порови в огромната си чанта от „Гучи“ и измъкна пакет цигари, — че хич не му е времето баща ми да си идва. Ама хич! Ти трябва да го разубедиш.

Читать дальше →