Грешниците

Начало книги

Хърбърт Линкълн Джеферсън гледаше с отвращение жена си Мардж. Тя се беше проснала върху дивана пред телевизора, краката й бяха разкрачени, показваха се дебелите й бели бедра, ядеше портокал, по брадичката й се стичаше сок, държеше в ръка една кутия с бира, от която от време на време глътваше по някоя глътка. Беше облечена в синя памучна рокля, която беше толкова тясна, че се беше разцепила под едната й мишница. Огромният й бюст висеше в мръсен бял сутиен, който се виждаше през сцепеното. Случаен човек трудно можеше да определи възрастта й и може би щеше да я изкара десет години по-възрастна, отколкото беше в действителност. В действителност тя беше на тридесет и пет години.

— Тръгвам — обяви Хърбърт.

Мардж изобщо не отлепи очи от телевизора. Тя натъпка още портокал в устата си и измърмори:

— О’кей, Хон.

Хърбърт излезе от избелялата розова къща, една от многото в редицата от избелели къщи. Той ритна злобно котката на Мардж, която се замота в краката му, и закрачи към автобусната спирка. Беше привечер. Беше ужасно горещо. Хърбърт беше бесен, че няма кола. Всеки имаше кола в Лос Анджелис. Миналата седмица той имаше един хубав блестящ сив Шевролет, но му го взеха, защото не можа да плати навреме вноската по изплащането.

Читать дальше →