Тринайсетте цвята на дъгата

Начало книги

Защо сте тук?

Мигар очаквате да откриете нещо по-хубаво, по-истинско от историите, които ви чакат отвъд? Колко пъти ви се е случвало? Честно?

Така и така сте тук:

Вие вярвате ли на нещата, дето ги пише по предговори, задни корици, рецензии, публикации в пресата? Вярвате ли — дори след като сте прочели самата книга — че рецензентите, предговарящите, представящите също са я прочели? А ако са — полезни ли са ви, техните гледни точки? Влияят ли върху читателския ви избор?

… Още сте тук?

Антологията „Тринайсетте цвята на дъгата“ беше събрана заради изискванията на Европейската комисия при кандидатстване по програма „Култура“.

Глупости. Антологията беше съставена, защото отдавна имахме нужда от смислен и силен сборник, в който да няма празно.

Грешите. Антологията беше съставена, за да положи основите на следващата, по-голямата антология. Нима сте забравили?

„Всяка от историите тук е за спасяването на света. Независимо дали говорим за буквалното спасяване на Земята от метеорит (както става в «Как спасих света, или най-хубавата професия»), на личния ни свят, парченцето земя, която наричаме «наше кралство» («Извън картината»), на единичната вселена, която е човекът («Заклинание», «Да обичаш Сам Сама», «Драконът и портокаловият сок»), на ВСИЧКИТЕ вселени-хора, които сме се сбрали в този свят («В началото бе метрото») или на някой друг («Животинчето»), или на самите принципи, които осмислят съществуването ни и ни позволяват да продължим да се наричаме «човеци» («Сиянието на реката», «Последният разказ», «И попита войникът: — Кой ме повика?», «Сънувах човешко лице», «Атентатът», «Приказка за Юнаци и злодеи»).“

Читать дальше →