Кодът на вечността

Начало книги

Артемис Фоул беше почти доволен. Баща му всеки момент можеше да излезе от Университетската болница в Хелзинки. Самият той тъкмо се готвеше за вкусен обяд в „Ан Фен“, лондонски ресторант за морски дарове, а деловият му партньор щеше да пристигне всеки момент. Всичко вървеше по план.

Телохранителят му Бътлър далеч не беше толкова спокоен. Но всъщност той никога не се отпускаше — не можеш да станеш един от най-опасните хора на света, ако току сваляш гарда. Гигантският евроазиатец сновеше между масите в бистрото на Найтсбридж, като поставяше обичайните охранителни средства, разчиствайки пътища за отстъпление.

— Взехте ли си тапите за уши? — попита той своя работодател.

Артемис въздъхна дълбоко.

— Да, Бътлър. Но ми е трудно да си представя, че тук сме в опасност. Това е напълно законна делова среща посред бял ден, за бога.

Тапите за уши бяха всъщност свръхзвукови филтърни гъбички, вероломно задигнати от каските на феината Полиция на Нисшите елементи. Бътлър се беше сдобил с тези каски заедно с друга скъпоценна плячка от феина техника преди близо година, когато при изпълнение на един от плановете на господаря си се беше изправил срещу феиния Отряд по изтеглянето. Гъбичките бяха отгледани в лабораториите на Полицията на Нисшите елементи и имаха дребни порести мембрани, които запечатваха тъпанчетата автоматично, когато нивото на децибелите надхвърляше допустимата граница.

Читать дальше →