Подаръци

Начало книги

Несъмнено момчето я привличаше.

„Очарователен е.“ — помисли си тя. Такъв един здравеняк, стърчеше над мъжа й поне с една глава. Иначе съпругът беше елегантен, но сега пред този исполин й се стори хилав и дребен.

От няколко дни Ива наблюдаваше момчето на плажа. Той и приятелката му се разполагаха близо до тях и тя изучаваше физиката му подробно. В горещите следобеди, докато смучеше коктейла си с много лед на терасата в хотела, го следеше зад очилата си с не дотам прилични помисли.

„М-м, как ли би ме отлепил от земята тоя великан? Ще ми се да се изгубя в ръцете му, а като ме притисне да ми изпукат костите!“

Мъжът й, излегнат на другия шезлонг, налучка посоката на мислите й:

— И теб те впечатляват, нали?

— Странна двойка — отбеляза Ива.

— Да, той мъж-канара, а тя мъничка, в шепа да я събереш. Виж, виж сега как ще я хвърли във водата.

Ясно се чу смесица от смях, вик и плясък.

Двамата на терасата се погледнаха и усмихнаха на спомена, че и те някога са лудували така. Все пак бяха женени повече от двадесет години и не прекаляваха с взаимната си привързаност. Ходеха по курорти заедно, но се развличаха и поотделно. Отнасяха се добронамерено и уважително един към друг, когато у тях припламваха страсти и се забавляваха.

Читать дальше →