Нейната история

Начало книги

— Здравейте, здравей, всъщност. — Поправи се тя. — Знаеш ли, не издържам повече, затова ти се обаждам, трябва ми мнението ти, иначе ще превъртя…

— Слушам те, Мая.

— Не, не, трябва да те видя, не става за телефон, да дойда ли? — помоли тя.

— Разбира се, ела, сигурен съм, че зад нетърпението ти стои нещо важно.

— Измъчва ме от няколко седмици, ама и откъде се пръкна… — тя говореше нестройно. — Не мога да спя нощем, един сюжет — събужда ме, дълбае в мен, какво ти, изкорубена съм!

— Хм, и още колко щеше да чакаш? Тръгвай! — и затвори.

За него, писателят с име, беше понятно лутането, неспокойното почти влудяващо търсене на смисъл, на вътък незаклещен в думи, а освободил се, прелетял над битието им оттатък някъде, където вдъхновението ставаше внушение.

Изживяваше го всеки път, с всяка книга. Постигаше го едва когато се потопеше, когато образът го превземеше, до самоотричане, до самоизличаване. Беше черно, неблагодарно, отчайващо ровене в къртичина. Затова я разбираше, тя беше млада, правеше първите плахи опити да овладява думите, да изплува от блатистото им привличане. А той й помагаше, доколкото изобщо можеше да се помага, когато мисълта е склонна поеднакво да пирува, свещенодейства и убива.

Читать дальше →