Мукоячки

Начало книги

„Поне да беше спряло да вали!“ — мислеше си Божидара, докато се оглеждаше на кръстовището,преди да завие към магистралата. Чистачките на предното стъкло едва смогваха да изтрият напористите струи вода. Небето беше решило да си поплаче. Въпреки пороя, Божидара изглеждаше видимо доволна. Тя стисна волана и понастъпи газта. Изпробваше „новата“ стара кола, която чинно изпълняваше волята й. Все още не й се вярваше, че колегите й сториха това за нея и за сина й, най-вече за него.

„Колко ли време са ги събирали тия пари? — чудеше се тя. Как са се крили от мен, да не разбера, да го изненадат за дванадесетия му рожден ден. Ами Ангел, като я видя от терасата, щеше да подскочи от радост, ако можеше, чак очите му се засмяха.“

Божидара превключи скоростите и пак потъна в мисли:

„С нашите мизерни учителски заплати… да му внесат кола от чужбина… как само ще ни служи! Обещавам да го заведа навсякъде, където поиска, само да имаме повечко време, навсякъде където поис…“

Читать дальше →