Ключът към надеждата

Начало книги

Когато у „надарената с всичко“ Пандора надделяло любопитството, тя вдигнала похлупака на урната, подарена и от Зевс. Оттам излезли сред хората злините, грижите, и страданията, непознати дотогава на смъртните. Пандора захлупила веднага урната,но на дъното и останала сама надеждата.

Ако има нещо, вътрешно присъщо за човека — за мислителя, за последния клошар, за богаташа, за детето в инвалидна количка, за сиромаха, за невинния, за виновния, за професионалния убиец стигнал до електрическия стол, за всеки от вида „Homo sapiens“ е само тя — НАДЕЖДАТА.

Ползва се за всичко.

За здраве.

За радост.

За любов.

За живот. И когато дойде време да се „разведем“ с него, сигурно си тръгва едва след нас.

Няма съмнение, че болестта, слепотата, позорът са зло и страдание почти за всички и почти навсякъде, но ключът към надеждата стои у всеки човек. Той сам си го изработва, шлифова, докато напасне в бравата, наречена НАДЕЖДА.

Читать дальше →