Грешка

Начало книги

Зимата съвсем побесня — разшета се безжалостно студена, с натрапчиво бяла хубост по омърлушените улички в града. И пак заваля дребав снежец.

На Коледа, късно вечерта, една закъсняла двойка оставяше нетрайни дири в скриптящия сняг. Студът ги гонеше към влажната стаичка, в която живееха от есента. Милен стискаше под мишница родопско одеало, дар от тъща му за празника.

Силва прекъсна равномерното хрупане на стъпките им:

— Мило, колко ли е студено у нас?

— Затоплили сме се от бързането и с това одеало имаме повече шансове да не студуваме — отвърна Милен, като погали замръзналата й буза. Бяха стигнали, той понечи да пъхне ключа във входната врата, но тя се оказа отключена.

„Странно“ — помисли си той, — „старците от горните етажи педантично се ключат, уплашени от непрестанните кражби, а сега вратата зее. Сигурно е заради празника“ — и на свой ред остави отворено. Качиха деветте стъпала до площадката, на която две срещуположни врати разделяха надгаражните стаички за квартиранти.

Читать дальше →