Замъкът на котараците

Начало книги

Инспектор Жано четеше. И усещаше как настръхва. По едно време почувства, че кръвното му хвръква нагоре, а сърцето започва да чука някак на пресекулки. Накрая не издържа и хвърли книгата.

Всъщност — каква ти книга? Книжле някакво… Но се продаваше и по книжарници, и по павилиони за вестници. И вече бе направило автора си богат, защото вървеше като топъл хляб. От корицата на гърба гледаха очите на Малкият Тони. Присмехулни, но не нагли. По своему честни и предизвикващи симпатия. Да, така беше. Колкото и неприятно да е за признаване…

До снимката имаше текст:

„Това може да бъде кратка истина за нещо, типично за времето ни. Може да бъде и импровизация, звучаща като истина. Може да бъде всичко… Но е интересна. Прочетете я! И се заредете с оптимизъм!“

Преди около година, шефът извика инспектор Жано и му възложи спешна задача. От предприятието за унищожаване на износени банкноти беше дошла анонимна информация, че има изтичане. Колкото и износена да е една банкнота, винаги може да направи още един оборот из търговската мрежа. Това правеше проблема наистина опасен. Ако оная напаст журналистите надушат, ела и гледай какво има да става… Никой нормален човек не обича държавата и чиновниците й. Всеки би се смял на историята, в която тъпият държавен чиновник е надигран. А драскачите имат изострен нюх към добре пласиращата се новина. Ако станеше известен гафа с банкнотите, няма сериозна преса, няма жълта — всички ще се захилят злорадо и ще нададат вой…

Читать дальше →