Закрилникът на дон Чичо

Начало книги

Не че му бяха необходими, но ги изиска. Знаеше: колкото повече подчинени имаш, толкова повече расте авторитетът ти. Толкова повече се утвърждава виждането, че без теб фирмата е заникъде.

Доведоха ги, пресни новобранци. Току-що завършили икономическия. Така и не успя да запомни специалностите им, звучаха прекалено завързано. Но това нямаше значение. Даже беше по-добре: вижте с какво се обзавеждаме…

Всички знаеха, че във фирмата нещата са подредени като по Корана. Има Бог — господин Лаков! Почти абстракция. Има и Негов Пророк — господин Никодимов, който раздава шамарите.

Едното от хлапетата веднага му хареса. Кротко, прилежно. Каквото му наредиш, тръгва да го изпълнява. Такъв не си пъха носа по собствена инициатива никъде, чака служебното израстване като неизбежен, сезонен дъжд. И естествено, го дочаква.

Проблемът беше с другия. Някак си много лесно се напасва, тоя тарикат. Набързо стана приятел с всички, като се започне от секретарката Таня и се стигне до овчарката на пазача дон Чичо, която така му върти опашка, че цялата замята.

Читать дальше →