Великолепието на гъбите

Начало книги

Светлината се процежда през прозорците, цветните мозайки и сводовете на храма. В тишината се чува нежния пукот на свещите. Димът им бавно се възнася нагоре и неусетно се топи в утринната мътилка.

Отец Иван без да бърза, се готви за обреда — епитрахила, филона… Оглежда с опитно око храма. Всичко е „Окей“. Прости Господи, но този израз е така удобен, така леко ляга на езика. Пък е и казан само на ум. Иначе, отецът е стриктен, може да се каже педант. Особено що се отнася до гласно изразяване на мисли.

Голямата камбаната откънтява тежко и мелодично. За голям човек, голямата камбана! Отец Константин би трябвало вече да води насам шествието от дома на покойника. Малко странно е това утринно погребение, но такова е било последното желание на новопредставящия се пред Бога. След като е бил нашарен от автоматния откос, горкият е стискал душа още две-три минути.

Повечето му далавери се правеха през нощта. Или рано сутринта. Сигурно затова си беше поръчал и ранното погребение — докато Бог е още сънен, по-лесно ще се намъкнеш в рая.

Читать дальше →