Спокойствието на хаоса

Начало книги

Ани ми подава парашута. Усмихва се меко, взема кутията с висотомерите и тръгва към хангара. Малко ми е непривично. Всеки обича да го поглезят, и аз не правя изключение, но не съм свикнал на такова подчертано обгрижване. Изгрях като фландърски аристократ, дават ми скатан парашут… Ангел, мъжът на Ани, ме оглежда насмешливо-критично, потупва ме по рамото:

— Няма да се правиш на академик!

— Няма да се правя на академик.

Слагам парашута. Удобен е. Умът ми е в това, което ми предстои. Ангел ми даде добър съвет. Няма да се правя на всезнайко…

Малкият самолет, тромав като патица, се затичва по залинялата, жълто-зеленикава трева на поляната. Отлепва се от земята и бавно се понася към големия пух над горичката до селото.

Леко се измествам към отворения страничен борд и надниквам навън. Струята ме близва с леден език и ме кара да напъхам обратно скъпоценния си нос. Цялото небе е покрито с разпокъсани като памук, купести облаци. В зависимост от пречупването на светлината, цветът им започва от нежно бял, преминава през различни нюанси на сивото и стига до розов срещу мързеливо изгряващото слънце.

Читать дальше →