Сънища на нежен убиец

Начало книги

Наближаваше полунощ. Времето, в което усещаш, че виното те е хванало. Като тежест по цялото тяло — ако лакомо си обръщал чаша след чаша. Или като приятно замайване — ако си се отнасял с него внимателно, като с жена при първо запознанство.

Сандро не се чувстваше уютно в тези вечери, макар че беше удостоен с уважението на самите Джулиано и Лоренцо. Останалите просто отчитаха този факт. В разговорите, състезания по остроумие и ерудиция, младият художник често биваше призоваван да вземе страна. Ако поиска. Почит получаваха и сдържаните му, ясни реплики и не по-малко красноречивото му мълчание.

Без усилие долавяше точното съотнасяне на хората един към друг. Ето например, двамата братя. Лоренцо, превъзнасян като Великолепния. Всъщност тежък, с груба фигура на селянин. Груби и недодялани бяха и чертите на лицето му. Но умен. Дяволски умен. Защо пък дяволски? — Ами, за да умееш да събереш толкова енергия в себе си, трябва да си по-широко скроен от добродушната посредственост. Дяволът е преди всичко енергия. Енергия, която е впрегната в една неблагодарна задача — да изкушава посредствените. Лоренцо беше точно такъв, истински дявол!

Читать дальше →