Рибата от Лох Нес

Начало книги

— „Фокуда банк“, добър ден! Какво ще обичате? — с отработен глас изчурулика секретарката.

— Добър ден, моето момиче — дочу в отговор приятен, но определено непознат глас. — Ще те помоля да ме свържеш с господин Липски.

— Имате ли договореност да се чуете? — Таня беше добър професионалист с отработени умения да реагира на всякакви ситуации. Всеки ден й се налагаше да отсява необходимите хора от обикновените просители. Имаше почти феноменална памет. Глас, дочут само веднъж се запечатваше в съзнанието й с гриф. „Разбира се, момент…“ или „Съжалявам, но господин Липски е много зает! Липсва възможност да се свържете с него в близките дни!“ За последната фраза имаше и специална интонация — едновременно любезна и категорична, като звън на стомана.

— Не, моето момиче, нямам договореност — сподели непознатият приятен глас. — Откъде толкова време? Обаждам се, защото възникна необходимост. Предай на господин Липски, че го търси Алекс от Първа въздушнопреносима. Но не за да си припомняме романтични истории от войнишките дни, а по работа. Възможно е шефът ти да не може да си спомни в първия момент за кого става въпрос. Но те моля да уредиш да се чуем по телефона — от наш, взаимен интерес е. Благодаря, моето момиче! Ще се обадя точно в единадесет. Разчитам на теб! Лек ден!

Читать дальше →